начало

 

 

Да, това е моята майка, която работи почти до края на бременността, че дори, заедно с нея, защитихме дисертация (беше в 7-ия месец)! Щурава работа!

 

Гушната в мама е много добре!

 

И гушната в Бобчо е много добре! Завили сме се с любимото Борково одеало – МакКуин и гледаме детско. Само за миг откъснахме очи от телевизора, за да видим кой е този досаден папарак.

 

 

 

 

 

 

 

Научих се да седя, което позволи на мама да ме слага на най-различни любими за мен места. Панерът е едно от тях! Ама не се задържам особено дълго на едно и също място...

 

Жежко лято. Юли месец се спасяваме на село под прохладата на ореха. За мен бе изключително интересно да опознавам двора: тревички за скубане, пръст за ядене, оси за гонене...

 

Ето тази голяма възглавница или както му викат вкъщи – кюфтето, служеше да ми попречи да се катеря нагоре по стълбите. Да, ама не! С голям зор успях да го преодолея и то започна да пречи само на останалите, които ползват сълбите! А тук гледам притеснено мама, която се е разповтаряла: „Не! Не! Не!“. Що ли заеква така? Видео

 

 

ОЩЕ СНИМКИ

 

 

 

 

 

 

 

начало